Занаятчиите са специфична категория лица, които се осигуряват по специален начин и които подлежат на конкретен вид данъчно облагане. В повечето случаи те са физически лица, които се самоосигуряват. За тях обаче в закона са предвидени специфичен набор от правила и условия, включително и за вписване в Регионалната занаятчийска камара (РЗК).
Един специфичен въпрос бе повдигнат относно правния статут на хората, занимаващи се с гравиране на дърво. Оказа се, че в списъка със занаяти, този вид изкуство и дейност не е включен официално. Значи ли това, че хората, които правят дървени гравюри не подлежат на същото данъчно облагане и самоосигуряване, на което подлежат класическите майстори и калфи? В този материал ще се опитаме да отговорим един по един на всички тези въпроси?
Кой се води занаятчия посред българските закони и какви осигуровки и данъци дължи на държавата?
Според законите на Република България, за да бъдете вписани в Регионалната занаятчийска камара (РЗК), е редно да сте чирак, калфа или майстор. На практика, това са трите степени в занаятчийската йерархия. Както се досещате, за да стигнете до последната, най-високата, трябва да преминете през трите етапа. Друго условие е да практикувате една от дейностите според закона. В този списък, ако потърсите гравиране, няма да откриете дейността по правене на дървени гравюри. В списъка е включен друг вид гравиране, а именно на стъкло. Нещо повече – за да можете да се осигурявате като занаятчия, е нужно да имате диплома за съответния занаят или да сте придобили опит като чирак в сдружение на лица, сред които има майстори с нужното образование.
Какъв тогава е правният статут на хората, занимаващи се с гравиране на дърво?
Най-често, те представляват търговци, защото продават своите изделия. От друга страна, дейността им според българския закон може да се определи и като услуга. Ако тази услуга е изпълнявана многократно от даденото лице и средствата, които получава за нея, са основният му доход, то той може и да се самоосигурява. За целта отново трябва да се впише в регистър, но не като занаятчия в Регионалната занаятчийска камара (РЗК), а като практикуващ свободна професия. Всички такива практикуващи разполагат със свой Булстат, плащат данъци на всяко тримесечие и се самоосигуряват в индивидуално избрания пакет в зависимост от рисковете, които иска да покрие.
Каква е разликата между свободната професия и занаятчийството?
Разликата е в данъците. Занаятчиите, които са причислени към Регионалната занаятчийска камара (РЗК), плащат специален данък. Това е патентен данък. От друга страна, хората, практикуващи свободни професии, са длъжни да плащат данък върху доходите си. На последните им се признават 25% нормативни разходи. Този процент е фиксиран за разлика от данъците при търговците, които плащат такси към държавния бюджет в зависимост от конкретните разходи и приходи, официално регистрирани всеки месец.
Следователно, ако вие се занимавате с гравиране на дърво, можете да бъдете и търговци, и практици на свободна професия. И в двата случая обаче трябва да плащате осигуровки всеки месец, като те са около 200 лева, но също така и данък в зависимост от избрания от вас правен статут. При всички случаи е забранено да продавате своите гравюри върху дърво, без да предоставите съответния счетоводен документ на своите клиенти. Именно по този документ се определят и вашите годишни доходи, върху които ще плащате данъци и върху които могат да ви се начислят допълнителни осигурителни вноски за плащане. За всички други въпроси, свързани с дейността ви, се обръщайте към своите счетоводители, или направете справка в закона, както и директно в териториалната ви дирекция на НАП.
Източник: Engrave